ДВЕТЕ СТИХИИ – Странджа планина и Черно море – отколе, ала непрестанно, мерят сили на малкия полуостров Синеморец. Тук всеки ден животът се определя от Майката природа. Напролет югоизточният вятър – сереко – разлистя гората и пълни мрежите и даляните с хамсия, сафрид и карагьоз. Лятос царува слънцето и селото гъмжи от туристи от близо и далеч. Звънне ли първият школски звънец, курортистите намаляват, но на тяхно място пристигат рибари, любители на птици (”бърдуочъри”), и тези, които предпочитат тишината и спокойствието на златната есен.

ОТ ОКТОМВРИ ТА ДО НИКУЛДЕН е риболовният сезон. Мъжко време, когато морските бури, хали и ветрища – мелтеми, провези и сулугани – разплискват и охлаждат морето, сгъстяват паламуда, лефера и заргана. Зиме – от Коледа до февруари – и селото излиза във ваканция. Това време е отредено за мермет (кърпеж) на мрежите и ремонти по къщата преди сезона. Често ръми, ала печката не гасне, ливадите са зелени а гората си почива.

Пак тогаз има и дни – морските и горски ветрове така се счепкват – та може и снежец да поръси, но рядко се задържа над ден – два. И – пак грейва. Топлото мартенско слънце, което облича в бял пух фиданките и разжужава пчелите, се засенчва само от огромните ята щъркели, които с дни се вият над селото. Всичко се раззеленява и събужда – иде златното лято на Синеморец!

[Not a valid template]